Вълнá
По всичко ми приличаш на вълнá
в началото на много тежка зима.
Морето става ледена стена,
и сам намираш сили да те има –
една вълнâ, прерязала леда
по пясъка на огън се разплисква,
отрекла, че е пленник на студа
полепва по мъглата, пълна с липси.
Разлива се под форма на любов,
над пяната светът ѝ
е пречистен.
Една вълна, погалена от Бог,
поезия по пясъчните листи.
Аз скачам в нея,
сякаш съм дете –
солена е и има вкус на лято.
Една вълнá, а всъщност – просто теб
и просто мене
в твоите обятия.
© Деница Гарелова All rights reserved.
