Вълшебна нощ
При теб отново идвам аз
да усетя твоята магия.
От очите пълни със екстаз
със щастие да се напия.
Отвън нощта искри.
Изпълва с трепет мрака
и наш’те две души
Любовта си ще дочакат.
Ръцете трескаво се търсят.
Една към друга бързат.
Телата ни едва се сдържат
в единно цяло да се свържат.
И стаята, таз мъничка Вселена
от страстта ни сякаш покорена.
Изпълнена със твоето сияние
превърна любовта ни в заклинание.
Вълшебна нощ, изпълнена с наслада
за двама ни заслужена награда.
Любовта ни пак е подслонила
в сърцата наши тя гнездо е свила.
София
22.03.2016 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
Все пак хората не сме еднакви и всеки прочит е различен! Но е много истинско! 
