Nov 9, 2008, 1:30 PM

Вълшебник

  Poetry » Other
1.8K 0 22
 

 

Ще се сгуша в косите на вятъра,

за да литна над земния рай,

ще погледам отгоре театъра

на човешката сцена без край.

 

Ще отпия от пълните извори

със различни човешки съдби

и ще стопля студените замъци

с неузрели красиви мечти.

 

Ще докосна с вълшебната пръчица

всяко тъжно и болно дете

и ще стопля под малката мишница

вледененото бледо сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© The Notorious All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...