Ще се сгуша в косите на вятъра,
за да литна над земния рай,
ще погледам отгоре театъра
на човешката сцена без край.
Ще отпия от пълните извори
със различни човешки съдби
и ще стопля студените замъци
с неузрели красиви мечти.
Ще докосна с вълшебната пръчица
всяко тъжно и болно дете
и ще стопля под малката мишница
вледененото бледо сърце.
© The Notorious All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
