Ще се сгуша в косите на вятъра,
за да литна над земния рай,
ще погледам отгоре театъра
на човешката сцена без край.
Ще отпия от пълните извори
със различни човешки съдби
и ще стопля студените замъци
с неузрели красиви мечти.
Ще докосна с вълшебната пръчица
всяко тъжно и болно дете
и ще стопля под малката мишница
вледененото бледо сърце.
© The Notorious All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
