Как искам с радост да се будя
в прегръдките на твоите мечти.
Да чувам шепота ти буден
щастливо и копнежно на мълви.
И да не свършва никога нощта ни,
под купола на лунните очи.
Да сме една въздишка слята,
в един изригващ се вълшебен миг.
Да няма вчера, днес и утре,
а само този звезден зов.
И всичко изживяно помежду ни,
да сътвори най-чистата Любов.
© Дочка Г All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
