Вълшебство
Вълшебна е нощта, когато гали
с дъха си, образа ти, тъй познат
и бавно те обгръща с длани
и аромат на розов цвят.
Вълшебни са звездите всяка вечер,
когато те целуват вместо мен,
а ти за тях си толкова далечен,
както слънцето от моя ден.
Вълшебен си, когато се усмихваш,
когато плачеш с бисерни сълзи,
когато само с поглед ме убиваш
и пръскаш ярост, и щастлив си ти…
Вълшебна е и болката по тебе,
когато вятърът в нощта ми шепне,
че ти далече си, а не до мене,
обичано мое вълшебство!
© Исабел Мартинес All rights reserved.
