Коя съм? Вятър сред тихи звезди?
Небе, което очаква луната?
Аз съм въздишка излята във стих,
въпроси много бушуват в душата.
В‘ вятърни шепи събирам звездите,
малки светулки, изгубени в мрака.
Далечни и слепи остават мечтите
или тихо зад някой ъгъл ме чакат.
Кога някой нещо в мене пречупи?
Кога ми отне лятото и щурците?
Реших, вече с рими нечути,
да не храня крилете на птиците. ...