Въпроси
Дали ще трябва
да умре добрият,
за да го запомнят?
Или те
по навик -
тяхната опора
и спасение
отново
всичко ще забравят:
думите,
страстта,
и любовта,
познанието?
Няма
нищо ново:
ние
вече
всичко
знаем.
Очевидно е.
Но аз
не знам
защо така
в живота ми
се случи:
моята душа е
примитивно чиста
и открита:
за стрели отровни,
за любов
и диво щастие.
Къде сме ние,
хората?
Кои сме?
Дълго питах.
И въпросите горчиви
с горчиво вино -
като лепкава
вина ненужна
аз преглъщах.
Всеки е заровил
своя отговор.
Дълбоко
и далеко.
Няма
чиста истина,
единствена.
А ще прости ли някой
непростимото?
На всякой.
Чудя се:
земята ни
способна ли е
да износи
толкова тъга
и болка?
Още
нямам отговор.
© Петър Димитров All rights reserved.
