Въпроси без отговор
Въпроси без отговор
О, питам се от доста време
и все без отговор стоя,
Доброто ли ни стана бреме,
за него ли да се боя?!
Защо е всичко оскотяло?...
Не чувам ничий искрен смях...
Защо е всичко черно-бяло,
защо се дърлиме от страх!?
Защо е всеки запалянко?
Не се признава чужд отбор!
Захапиме ли дойна нянка,
ний спираме да водим спор!
Защо без искрена усмивка
се крием в наште хитрини
и зависта ни без почивка
изпълва всичките ни дни?!
Дали Човекът се изражда,
загадка е това за мен,
наследството във нас се вгражда
от някакъв далечен ген...
Защо все лошото се случва,
от туй е и страха у мен?!
Със прът Съдбата все ни включва!
Проблемът е в това за мен!
Макар че Господ бе разпънат,
ний в Пъкъла да не горим...
И днес е спусъкът опънат...
О, докога ще издържим?!
© Христо Славов All rights reserved.
