Въпросите ми висят недокоснати...
Татко,
помниш ли ме още,
тръгна просто ей така,
в несъбудените нощи,
даже входната врата
незаключена е още,
татко,
тихите листа
капят в малките очички,
и защо така крещят
изоставените птички,
сякаш вътре ги боли?...
------------
Татко,
ужасът ме стига,
ще се върнеш, знам,
нали,
а навън нощта пристига,
татко,
много ме боли...
Татко,
не, не съм дете,
крясъците на съдбата
се удариха у мен -
раменете,
нежни бяха...
и те чаках ден след ден,
татко,
помниш ли вратата -
скърцат пантите и в мен.
Всеки вятър там се удря,
влачи спомена студен,
ала ти не се завръщаш
и камината изтля,
и болят стените тежки,
татко,
кръст ли е това?...
помниш ли ме още,
тръгна просто ей така,
в несъбудените нощи,
даже входната врата
незаключена е още,
татко,
тихите листа
капят в малките очички,
и защо така крещят
изоставените птички,
сякаш вътре ги боли?...
------------
Татко,
ужасът ме стига,
ще се върнеш, знам,
нали,
а навън нощта пристига,
татко,
много ме боли...
Татко,
не, не съм дете,
крясъците на съдбата
се удариха у мен -
раменете,
нежни бяха...
и те чаках ден след ден,
татко,
помниш ли вратата -
скърцат пантите и в мен.
Всеки вятър там се удря,
влачи спомена студен,
ала ти не се завръщаш
и камината изтля,
и болят стените тежки,
татко,
кръст ли е това?...
© Лулу All rights reserved.
