Apr 10, 2010, 8:47 AM

Въпросителна

  Poetry
507 0 2

Обичаше ме, нали?... Но раних те аз със хиляди лъжи...
Не исках аз така да се получи, да научиш начина, по който ме улучи...
Не съм това, което ти видя и причина нямах да те разрева...
Просто исках да ти кажа  няколко неща, преди да приключа всичко това...
На шега взимах аз живота и играх си с вас, както мога...
Вярата в любовта ли изгубих, не знам, или просто изгубих се в живота сам...
Съжалявам за мъките ти причинени и радвам се, че хубаво ти беше с мене...
Признавам, че успя от пръв поглед да ме грабнеш, но в сърцето си не позволих  да се разгънеш...
Психиката ми слаба ли беше или самотен съм отдавна и се сетих аз за тебе вече...
Слушам песента любима наша, която друг я пееше на нашата маса...
Бяхме толкова щастливи, а дънех се като пъпеш с дини...
Не разбрах ти ли се намеси, когато не беше подходящо, или аз ти позволих, когато бях тавряз...
В игричките си те вкарах, там където света обикалях...
Лъжите облаците бяха, а дъжда сълзите ляха...
Исках просто сърца неверни да разбия, а случи се ти там да си, където бурята разви я...
И боли ме, слънце мое, че пътя опита се да ми покажеш...
Гори ме отвътре, знай, че продъних се в този край...
Но няма да забравя миговете красиви, с които ме дари и накара ме да забравя за всичките ми черни дни...
Усмивката ти грееше, както слънцето щастие лееше,

а очите ти кафеви напомняха ми за  красивите орхидеи...
Беше невероятна и все още си такава, знам, но с друг си вече и щастлива ще си - знам!
И нека аз сега стоя и грешките си да броя...
Да запиша всяка моя обида и да скрия жестокостта си,  мила...
Защото срамувам се от себе си и не заслужавам до тебе да съм, смеейки се...
Исках просто да ти кажа, че самотата ме наказва...
И заглавието въпросителна ще направя, защото любовта ни неизживяна остава...

Румен Костадинов Димов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...защото любовта ни неизживяна остава..." защо е нужно всичко това, пак не ми става ясно, винаги се сещате, когато загубите и ви го вземат. Какъв е смисъла да се пазиш с лъжа... мъже... Сам си си виновен...
  • Това ти е урок за следващия път!Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...