Върхове и падения
Когато потъваше славният връх
на мойте големи успехи
и се сгуши на топка връз килима от мъх,
тогава се сетих за всеки,
който бе горе високо до мен,
а днес ме погази с подметки нечисти.
Разпознах ви, другари – в нерадостен ден,
приятели верни. Или егоисти.
Навярно отдавна ковете ми кръста.
И пускате свойте артистични сълзи.
Потънах сред присмех. На мушка на пръсти,
дето сочат влечуго, което пълзи.
От вас се научих да бъда различен
от стадната форма, където гъмжи...
И не на овца, а на вълк да приличам.
И той срещу вашата низост ръмжи.
От вас се научих на доблест и сила.
На всичко човешко да бъда носител...
Днес само Бог ми е тиха закрила.
Съдник един. И един отмъстител.
А утре, когато отново достигам
върха на житейския стълб – небесата,
преласкан и прехвален от вашата лига,
о, псета, отново ще милвам челата ви.
Защото ще бъдете покъртително жалки
от гледната точка на хора достойни.
Сега се покрийте в мравуняци малки.
И множете се още в стада многобройни.
А аз ще дочакам... Какво ми остава?
То времето просто търкаля кълбета
от вятър пустинен, снежинки и лава...
И ми дава пространство да стигна небето.
© Jane Doe All rights reserved.
