Върхове и падения
Когато потъваше славният връх
на мойте големи успехи
и се сгуши на топка връз килима от мъх,
тогава се сетих за всеки,
който бе горе високо до мен,
а днес ме погази с подметки нечисти.
Разпознах ви, другари – в нерадостен ден,
приятели верни. Или егоисти.
Навярно отдавна ковете ми кръста.
И пускате свойте артистични сълзи.
Потънах сред присмех. На мушка на пръсти,
дето сочат влечуго, което пълзи.
От вас се научих да бъда различен
от стадната форма, където гъмжи...
И не на овца, а на вълк да приличам.
И той срещу вашата низост ръмжи.
От вас се научих на доблест и сила.
На всичко човешко да бъда носител...
Днес само Бог ми е тиха закрила.
Съдник един. И един отмъстител.
А утре, когато отново достигам
върха на житейския стълб – небесата,
преласкан и прехвален от вашата лига,
о, псета, отново ще милвам челата ви.
Защото ще бъдете покъртително жалки
от гледната точка на хора достойни.
Сега се покрийте в мравуняци малки.
И множете се още в стада многобройни.
А аз ще дочакам... Какво ми остава?
То времето просто търкаля кълбета
от вятър пустинен, снежинки и лава...
И ми дава пространство да стигна небето.
© Jane Doe All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря,Еси,Пепи!Доставихте ми удоволствие с присъствието си!
-
"Всяко стадо си има мърша." Важно е да се опазим от заразата и да се съхраним, като Човеци!Поздрави, Лора!
-
Чудех се как очно да се впиша тук... и само ще кажа, че всеки има своите върхове и падения. Стихът ти много ми допадна, Лора! Приеми моите поздравления!
-
Човекът по начало
си е канибал
така по лошият
е оцелял. -
Какво да стане?Нищо!
Просто героят се изолира от низостта и лицемерието, в своя мъничък свят.И там съхранява себе си,докато наблюдава със съжаление зловещия канибализъм отвън. -
Върхове и падения
любов и омраза
състояния и чувства
но толкова са близки.
А ако възходът не дойде какво ли ще стане? -
Имаме леки разногласия,приятелю!Но да не спорим в ефир
Драго ми е,че си тук! -
Но Лора,другото е неподправен идеализъм.И изглежда противоестествено.😚
-
Да оставим сложните думи настрана,и простичко да обобщим,че хората се нагаждат в полза на собствените си блага и интереси.Факт!Благодаря от сърце за мнението ви,Стойчо и Мариан!
-
Лора,тази равносметка,която лирическият герой си прави е с горчив и ироничен привкус ,т.е. вече е осъзнал факта,че едно общество притежава пороците на отделния човек,които се мултиплицират в обществена линия на поведение.Браво!😎
-
Поздравления, Лора! Блестиш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
от стадната форма, където гъмжи...
И не на овца, а на вълк да приличам.
И той срещу вашата низост ръмжи.
От вас се научих на доблест и сила.
На всичко човешко да бъда носител...
Днес само Бог ми е тиха закрила.
Съдник един. И един отмъстител."
Ще кажа само:ПИШИ!Искам да те чета!