Върху смях от разтворена рана
"ще различиш очите ми сини
и на черно-бялата снимка
и в умората на нощта
и в невъзможността магията да се случи
и зад аромата на черното кафе
и в графита на молива
от който очакваш да напише: "Обичам те!"
само в сянката на Saturnia pyri
ще съм неоткриваем
защото ще съм някъде в теб
където думите изгарят
в лава от пеперуди неизречени
но този огън ще стопли ли
самотната топлийка
останала без свободата на изстиналата плът
тихо се раждам
в утробата на краткотрайния ти спомен
остарелите звуци мият заран очите си
с птичи песни
вече съм само щипка плачеща сол
върху от смях раззинатата рана на миналото"
/Mihri61/
...
Отсрочен апокалипсис
са целувките,
по-нежни от недокосване.
Не поръсвай с тамян,
а с мак и канела
замесения ми поглед.
Удави в пепелника
сънотворното хапче
и пробий сърцето му
с цигара.
Забрани ми да пуша без...
Изгори стиховете ми - дрехи.
Надвесени над бездната
на лудостта,
голи ангелите падат.
Проверих в речника,
с теб не сме синоними.
Свиват се в клоните
на страстта
настръхнали птици
и чакат
единственото ни
значение.
Гълъби по струните
на китарите.
Развържеш ли буйната панделка
на бяла магия,
в часа на смърт
отново ще се раждаме.
