botyo (Бойко Беров)
194 337
Feb 28, 2021, 7:47 AM

Вържи ми ... 

  Poetry » Love
476 0 3

 

 

Протягам бавно тъжните ръце –

сухи клони на пречупено дърво,

към тебе Слънце да ме отдеве

и изгори последното ти зарево.

 

В мен повече не ще разлисти

надеждата за вечен сок искрящ

по широката гора и стволовете обемисти

твоят залез, погледът любящ.

 

Светкавици ли ще разцепят

издъхващия и ненужен дънер?

Без сърцето как ще се крепя -

Светът за мен ще е задънен.

 

Пролетта дали ще радва

горящото до края тяло?

Дървото не сече го брадва,

листата си на вятъра раздало.

 

Дори забравата да дойде,

вържи ми мартеница на ръката.

Там са годините – и моите, и твойте,

отплували на времето в реката.

 

Дали ще може пак да се завърне

животът в пресушеното ми тяло?

Дали душата пак ще го обгърне?

От теб зависи той – изцяло...

© Бойко Беров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Привет Росица и Румяна. Благодаря за отзивите. Дано ви е харесало това мое състояние. Поздрави.
  • Изгаряме в чувствата си и все пак оставаме с надежда! Много хубаво си го казал. Поздравления!
  • Любов, любов - можеш да убиеш, може и да съживиш!
Random works
: ??:??