Jun 3, 2008, 10:27 AM

Върви си

  Poetry
1.2K 0 1

Защо сърцето ми за теб трепти?

Защо си още в моите мечти?

Защо, след като всичко бе лъжа?

Една малка игра на мъжа.

Върви си, моля те!

Напусни ума ми, мислите, мечтите ми.

Изчезни в нищото, изчезни от живота ми.

Стига ме кара да страдам.

Не, не мога повече, съжалявам.

Защо все за устните ти копнея?

Още и още искам от тях да налея.

Върви си, моля те!

Не искам повече за теб да мисля!

Но не мога, опитвам се, но не мога.

Върви си, моля те!

Без теб животът ми е лед,

но по-добре така, отколкото да се убода и на този плет.

Върви си, моля те!

Все по-силно сърцето ми тупти,

защото ти си още в моите мечти.

Не мога повече така,

Искам те, но по-добре да съм сама.

Върви си, моля те!

Крещя в тъмното сега.

Искам те, но ти ме изигра!

Не мога повече така!

Върви си, моля те!…



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...