И литва в небето сълзата ми,
забравила всяка тъга.
Щастлива днес е душата ми,
владее я сега любовта.
През бурите мина подпочвено,
сърцето запази в плам.
Пребори се с всичко безочливо,
не запази от тъгата и грам.
Срама изостави в пътеките,
загърбен се скита сега.
Любовта разгоря се под вейките,
във тихото там на нощта.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
