Във залеза мечтите бавно гаснат
Във залеза мечтите бавно гаснат,
очите ти сподирени не срещат
замлъкналите цветове в нощта.
На вятъра усмивката не сещат,
потъват в свойте мисли в тишина.
Очите ти са тъжни, като вятъра,
и той се сгушва в теб, мълчи.
Дочул за теб, за раната ти стара
която във душата ти тежи,
и плуват в нея, есенни мъгли.
Не мога да заспя, той стене
в мен, проплаква с него есента...
В съня ми вятърът врата отвори
и аз видях тъгата в твоята душа.
--.09.2006г.
очите ти сподирени не срещат
замлъкналите цветове в нощта.
На вятъра усмивката не сещат,
потъват в свойте мисли в тишина.
Очите ти са тъжни, като вятъра,
и той се сгушва в теб, мълчи.
Дочул за теб, за раната ти стара
която във душата ти тежи,
и плуват в нея, есенни мъгли.
Не мога да заспя, той стене
в мен, проплаква с него есента...
В съня ми вятърът врата отвори
и аз видях тъгата в твоята душа.
--.09.2006г.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
