Въздиша
небето
въздиша
с усмивка
детѝша -
че него
с хвърчило
дете
е
пленило
......................
въздиша
небето -
от обич
обзето -
че него
с хвърчило
дете
е
спасило
© Стоян Минев All rights reserved.
небето
въздиша
с усмивка
детѝша -
че него
с хвърчило
дете
е
пленило
......................
въздиша
небето -
от обич
обзето -
че него
с хвърчило
дете
е
спасило
© Стоян Минев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...