Jan 27, 2018, 12:56 AM  

Въздишката на щастието...

598 0 2

 

Въздишката на щастието...

 

Въздишам те нежно всеки път

когато си те спомням и мечтая...

когато се разхождаш из ума ми

и откриваш всяко кътче в сърцето ми...

 

Въздишам за теб всеки път,

когато чувствам диханието ти...

когато чуя песента с която...

ми шепнеш нотите на магията...

 

Въздишам, въздишам днес за теб...

когато ме целунеш все едно е сън...

когато просто ме прегърнеш така...

и ми се усмихнеш със лъчи в очите...

 

И там да ти отдам въздишките си...

във този въздух от огън и вода...

над това небе от искреност и яснота...

там където слънцето ни благославя...

 

Там където луната и звездите ни пазят...

в обятията на същността, присъствието ти..

в сърцето, което се бори свободно да лети...

там в живота на една щастлива въздишка...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....