И тебе разпнаха те както бе предсказал,
предаде на отца си там на кръста своят дух.
Апостолите се отрекоха от теб, предадоха те,
но разпнат ти прости им още тук.
И както обичаят повелява
след съботната вечер сутринта,
жените мироносци се събраха
с благоухания те тебе да намажат,
да почетат тъй ритуала на смъртта.
И бяха майка ти, светата дева,
Мария-Магдалина, още две.
Към гробното ти ложе те поеха,
отворен гроб откриха, нямаше те там.
И ярка светлина небесна лумна,
долитна Ангел от небето със крила.
Ооо, не търсете живият сред мъртъвците,
извика той и пак се възвиси.
Исус се спусна, всички мигом онемяха,
усмихваше се благо със светлинен ореол.
Благословени да сте, първи ме видяхте,
при ми учениците Вие отидете,
видяното на тях им разкажете!
Не им повярваха те, но Господ появи се!
Все тъй усмихнат гледаше ги с ореол.
Елате, вижте ме, аз тука съм, пипнете ме,
че пак е време с вяра да се заредите Вий.
Тома бе закъснял, пристигнал бе последен,
невярващ гледаше Исуса с поглед сведен.
Ела при мен му каза Господ, тялото пипни ми,
не вярваш зная, в раните ми пръст сложи!
И коленичиха апостолите с вяра заредени,
о Господи прости ни този грях.
Усмихна се той, взех греха на кръста с мене,
но изпитанията вече тука са за Вас.
Повярвахте защото ме видяхте,
защото мен докоснахте и аз Ви се открих.
Но други мене не видели на света са много,
те да повярват, Вий за туй им помогнете.
И днес ний вярваме във тебе,
апостолите делото ти ни разкриха.
На теб се молим Господи за нашето спасение,
на теб се молим, теб благословим.
За тебе знаем и за рождеството твое,
за пътя към голгота, кръста, трънния венец.
И как да ни спасиш от грах във себе си пое го,
за греховете наши стана жертвени агнец.
Но възкресението вярата ни връща,
че и от гроба чак доброто побеждава всяка смърт!
И вярата да бъдем праведни във всяка къща,
велика е, бележи вечно земният ни път!
© Петър Петров All rights reserved.