Jul 14, 2009, 12:13 PM

Възможно и неВъзможно

  Poetry » Love
903 0 2

Възможно и неВъзможно

 

Животът ми не граничи с четири стени,

които спират дъха ми,

объркват пътя трънлив без теб

и мъката утрешна е горчив пропилян миг.

Ела, излез от оковите на тези стени!

Излез от облака, който ти тежи!

Сантиметър, а не метър встрани, направи

и неВъзмъзможното, с ръка си го вземи!

Душата ти орисана тъгува,

камък я препъна,

и пияна от любов остана

с радости и неволи,

малодушна Възможното

                 не хвана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИМА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е целата философия и в приятелствата, и в семействата ,и в любовта...
  • Понякога невъзможното става възможно, другпът обратно...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...