Ако ме стигнеш – отчети като магия
това, че си обичал укротената.
Ръце ти прегръдки чужди ако крият,
ще ги пречисти огънят във вените.
Ако ме хванеш – отчети като победа,
това, че с тебе е неуловимата.
Очите ти, с които другите си гледал,
ги подари на вятъра и зимата.
Ако ме имаш – отчети го, ако можеш,
това, че съм ти краят на пътеката.
И че в света ми, тъй възможно невъзможен,
да оцелееш всъщност е нелекото...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
