Nov 7, 2007, 11:55 AM

ВъзпитаваНе на чувствата

919 0 8
  ВъзпитаваНе на чувствата

                                          „Няма възпитание с отрицание”
                                                                          Шърли Маклейн

Още от люлката ни казват „НЕ”:
- не плачи
- не пипай
- не плюй
- не това, не онуй...

И ние ставаме
за отрицателно време
възпитани:
- ориентирани
- мотивирани
- прошнуровани
- капсулирани

И ние НЕ съжаляваме за нищо:
(може би, тук е мястото да напишем Нещо,
все пак Нещото съдържа частицата „НЕ”)
- „за нашите не-разходки под луната”
- за нашите не-разкрития на душата
- за не-реализираните ни мечти
дори „за слънцето, не-над нашите глави”...

А когато от люлката стигнем до гроба
(влачейки се, със самочувствието на роба)
Ще си зададем ли въпрос не-толкова сложен:
Възможно ли е всичко това, да не е възможно?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бина Влади All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...