Вземи ме, там, надалече.
Далече от болката и суетата.
Не искам да ме боли вече.
А просто да ти усетя ръката.
Вземи ме, там, надалече.
Където ще рисуваме слънцето.
Не искам да съм отречена.
Искам да ми покълне зрънцето.
Вземи ме, там, надалече.
Приюти ме във душата си ти.
Без теб аз съм отсечена-
загърни ме нежно с дъгата си...
© Ивелина каменова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
