Вземи си я, Господи, тази любов
Вземи си я, Господи, тази любов,
която убива сърцето ми
и после прати ми любов - благослов,
която да топли и свети.
Подобно светулка във тъмната нощ
да води душата ми в мрака,
да чувствам, че вече сме двама в дъжда,
което отдавна съм чакала.
Да има копнеж, ако може и страст,
и обич да има за двама,
когато сме влюбени и да сгрешим
неказана истина няма.
Когато се смея – да бъде на глас,
тъжа ли – да бъда разбрана,
да имам подкрепа, когато летя,
а падам ли – тя да ме хване.
Такава любов искам вече за мен –
открита, спокойна и вярна,
дори да я пратиш във сетния ден,
за нея ще съм благодарна.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
