Mar 16, 2017, 10:45 PM  

Вземи туй мъничко цвете

  Poetry » Love
1.4K 1 0

                                                                  На жена ми  за рождения  ден                                              

 

                                                        

                                                          Ти си за мен жената,

                                                          феята красива, добрата,

                                                          с любов сърцето ми допряла

                                                          и смисъл на живота ми дала.

                                   

                                                          Ти си орлица, разперила крила

                                                          ден и нощ над нашите деца,

                                                          слънце сгряло цялата къща

                                                          когато уморен, премръзнал се връщам.

                  

                                                          Ти винаги си била до мен

                                                          опора в лош и хубав ден,

                                                          не се стъписа, уплаши дори

                                                          сред пропълзялите в живота ни мъгли.

                                 

                                                          Вземи туй мъничко цвете сега,

                                                          кокиченце бяло победило снега,

                                                          подарък малък е то,

                                                          но знак да знаеш ти,

                                                          че ще те обичам

                                                          до края на своите дни!

                                                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....