Вземи́ я
Когато си паднал на пътя,
в душата си болка закътал
в живот, непонесъл поредния удар под кръста,
дървото отсреща попитай
в небето защо не отлита
и как сáмо с клони без птици звездите прегръща?!
Когато си сам и забравен,
без сламка, изхвърлен удавник,
а стълбата води към Ада, изкърпен от блясък,
загубил си капчица вяра
и сълзи очите изгарят,
извикай ме силно: „Заменяш ли думи за пясък,
пресяван от сълзи, бездумен
и капка мастило – куршум е!?“
Да, дай ми куршума! Патрон от перо́ ще направя,
а вятърът дюни ще носи
на ли́сти в пробити отко́си
от този до другия свят,... как живели сме пра́ведно!...
Поискай да бъдеш полезен
на някого в твоята бездна.
Той няма небе и ще влачи крилете безропотно.
Помни́ и по-често поглеждай,
остава след всяка надежда –
усмивка – вземи́ я! И дай и на друг да се стопли!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
