Аз не те познавах. Ала тe измислих.
И те дорисувах. И целунах листа.
Ти не ме обикна. Само ме хареса.
Тъжен е финалът в нашата пиеса.
Аз към тебе тичах. И ръце разперих.
Литнах даже с птиците. Но не те намерих.
Ти изчезна мигом. Светло разтопи се.
Тази наша среща имаше ли смисъл?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
