May 23, 2018, 2:21 AM

xxx

  Poetry
415 3 0

                                           На Д.М.

 

Гнездата са празни. В огнището вече

жарта е безумно студена.

А чувствата наши небето разсече

на твоя и моя вселена.

 

Съвсем безпощаден часовник тиктака

и времето рязко завива.

Полека, полека сгъстява се мракът

и бавно страстта ни заспива.

 

Две сенки сме с тебе. Две минали думи

в една безсловесна поема.

Чужд навикът вече лежи помежду ни –

ни дава любов, нито взема.

 

Телата изстиват, негалени дълго

във нощи от стон по-протяжни.

Животът ни кротко поляга на хълбок

и само душите са важни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...