Я се смей! И да сме живи!
А защо поне за миг,
Бягайки, подир химери,
Вгледал се в печален лик,
Грам, по грам душата мерил.
Дръпнал прашното перде
Ефимерното не срита.
Жив съм, тичам. Накъде?
За секунда не попита?
Имам дом и цел, дела,
Йезуитски стръвна вяра,
Как красива би била,
Любовта... Измама стара.
Мамиха те не веднъж,
Но до днес не се научи.
Ох, момче – с лице на мъж,
Пожелай и ще се случи!
Раждаме се на света,
С вик - незнаещи и слаби.
Трън сме, в нечия пета,
Угар бъдеща - за хляба.
Фанатик, е откачен,
Хвалипръцко,комарджия,
Чуждият живот - вменен,
Цял в условности се крие.
Шут пред хора, вдига шум,
Щипе и ръце извива,
Ъперкът. И две на ум,
Ь.......................................
Юдите не са щастливи,
Я се смей! И да сме живи!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
