Ярка мечта
Идва старият декември, тежко тропа с болен крак,
а студеният ноември пак се губи в пущинак...
Вятър вие по сергии и в очите се чете,
че объркани сме ние и тъгата ни расте.
Клета родна немотия е царица на деня
и подобно на стихия, ни владее чрез страха.
От разрухата се плашим и се борим за добро,
но стотиците апаши ни обират до ребро!
Те костюмите си носят и ефирите „красят“,
и по друми от въпроси гледат как да се спасят
от народната умора и лъжите си безброй...
От епоха, мили хора, се намираме в застой.
Щом прогоним суетата, ще живеем по-добре,
ше милеем за страната и за нейното небе.
Аз мечтая да успеем да се хванем за ръце
и в тегобите да пеем с ярък пламък от сърце!
© Димитър Драганов All rights reserved.
