Градът на Богородица блести,
отключил щедро сърцето си,
в слънчева прегръдка да приюти,
от цяла България младите творци.
Радост камбанена в очите звъни,
празник красив, незабравими дни,
бяла песен на птици небето краси,
сбъднат полет към бъдещето лети.
Пролет зелена с розови мечти,
картите на съдбата дръзко реди,
тя може всичко, дори и да прости,
и с мокри криле високо да полети.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
