Jun 14, 2009, 6:00 PM

Южно усещане

  Poetry » Love
517 0 0

В един далечен град, по едни далечни,
нощни улици, любовта ме настигна.
Каза да не бързам сама в нощта.
Да протегна ръка, да продължа
влюбена в звездите, в нощта.
В един далечен южен град,
под едни щастливи липи,
където кръвта кипи,
две ръце, прегърнали моето сърце,
ми подариха завинаги радост,
красота, много топлота.
В един далечен град аз оставих
много спомени и светлина,
която съпътства моята женска съдба и сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...