Юли си тръгва много самотен,
преметнал през рамо летния сак,
с бира в ръката, нервен и потен,
с цигара запалена в бледия мрак.
Няма навярно кой да го чака.
Тъй уморен е, нервен, сърдит.
Тръгва на стоп, че изпуснал е влака,
свирука небрежно с нехаен вид.
Пак ще се върне - чак догодина.
Ще се разхожда по морския бряг.
Дълго ще търси една раковина...
той я остави за нас. Таен знак...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
