За болката и любовта на живота ми
ЗА ЛЮБОВТА И БОЛКАТА НА ЖИВОТА МИ
НАКРАТКО ЗА ДАНИ
Здравей, моя бивша или вечна любов,
пиша ти от дъното на душата си.
Не може вечно да има недоизказани неща,
не бива да не знаеш какво е в моята душа.
Това, което преживяхме,
начинът, по който заедно оцеляхме,
а даже и бяхме.
В деня, когато се навършва месец от раздялата,
аз пак крещя, защото не искам промяната.
Сърцето ми вече е раздрано и капки кръв текат,
това е нещо невидяно.
Тъгата е голяма и боли,
казват ще мине, дали?
То бе живот, щастие, всеотдайност и бъдеще,
А стана само лъжа, болка, самота без бъдеще.
Това ли пожела?
Нима не бях аз твоята жена,
а явно никога не съм била,
щом ти не ме опозна.
Кръвта тече ти, знай,
ще свърши и тогава всичко ще приключи.
Дано ти в този момент разбереш,
а споменът
за болката ми във сърцето те измъчва всеки ден.
Булката ще бъда в АДА или в РАЯ,
все още не знам аз къде,
явно на Земята Господ не желае пред олтара да ме заведе.
Боли от спомена ми толкова много,
че даже и в съня ми лентата завърта се отново и отново.
Не мога вече, не издържам,
защо ли трябваше към твоите
недомислени желания аз да се придържам.
08.12.2007
гр.София
© Радостина Гацова All rights reserved.
Но красиво написано.БРАВО!! 
