morphine_09 (Мирослав Георгиев)
40 101
Dec 6, 2022, 2:29 PM

За брата 

  Poetry » Other
391 0 3

Есен, есен, пееща тъжна песен.

Мъж се пресяга да я улови.

Тъжна е, нищо, нали е песен?

На брат си желае да я подари.

 

Един срещу друг по пътека забравена ходят.

Боли ги и двамата, че дълъг път ги дели.

Със себе си изровени спомени водят,

крачки към другия всеки с усмивка брои.

 

Ръцете им здрави в прегръдка се сливат.

Другия никой не пуска, дори да боли.

В очите им мъжки сълзи напират,

прегръдката братска е тежка, нали?

 

Усмивка безкрайна по двамата грее,

знаят, че ходят по различни пътеки.

Пред братската любов и мракът бледнее,

защото братската любов е завеки.

© Мирослав Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е. Хубаво посвещение.
  • Благодаря! Всеки, който има брат, знае колко е хубаво!
  • Какво по- хубаво от това да споделиш толкова чиста и истинска братска любов! В тази връзка се сетих за това: "Брат, брата не храни, но тежко́ му, който го няма!"
    Поздрав, за красивото посвещение!
Random works
: ??:??