За брата
Есен, есен, пееща тъжна песен.
Мъж се пресяга да я улови.
Тъжна е, нищо, нали е песен?
На брат си желае да я подари.
Един срещу друг по пътека забравена ходят.
Боли ги и двамата, че дълъг път ги дели.
Със себе си изровени спомени водят,
крачки към другия всеки с усмивка брои.
Ръцете им здрави в прегръдка се сливат.
Другия никой не пуска, дори да боли.
В очите им мъжки сълзи напират,
прегръдката братска е тежка, нали?
Усмивка безкрайна по двамата грее,
знаят, че ходят по различни пътеки.
Пред братската любов и мракът бледнее,
защото братската любов е завеки.
© Мирослав Георгиев All rights reserved.
