Dec 23, 2007, 8:41 AM

За ден на рождество...се моля!

  Poetry
1.5K 0 15
                   "Аз имам моето световъртене
                                                                         във мен..."

***
По уличните хълмове денят...
ме смъква непрестанно недозряла...
изсмуква ме до гробност от върха...
за да не знам кога съм бдяла...

Разхвърляно по лабиринт в сумрак...
безкръвно го преброждам... уморена...
и стигна ли до сънния си праг...
преспивам в себе си... ненакърнена...

А уличните псета вият вън...
от глад за мен... до смърт са пристрастени...
Но никога отново в своя сън...
не бих ги пуснала... измамно са смирени...

Плячкосваха ме в задкулисните игри....
разбрах по раните си... нелечимо болни...
И спрях да търся в мъртви дни...
и в нощите... кошмарено разколни...

Денят ме гони с глутници... мъгли...
без Слънцето... продадено по сметка...
Молитвата ми само вечно бди...
да спре светът да се върти... във клетка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...