Там, където се сбират луните
сутрин да пият кафе,
скрити далеч от очите
и мислите на всеки поет.
Там, където изгряват слънцата
много преди да се пукне денят.
Там, където мечтите узряват -
мислите ми сгушени спят.
Там, където нощите ми танцуват
с елфи и ангели рок,
дните, звездите целуват -
разкриват на живота тайния код.
За там аз пътя го зная -
за тази чудна, прекрасна земя,
но за друго, за този живот си мечтая -
по -добър да ни бъде света.
© Гергана All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
