Apr 24, 2019, 9:47 AM  

За думите пак

  Poetry
450 2 1

Моля те,
не завършвай писмата си 
със "Целувам те".
Думите тръгват 
по специални неврони;
имам собствени сетива,
които директно достигат 
до центъра ми на влюбване
и последват импулси
за изчервяване,
оглупяване 
и тотално нечуване 
на натрупани истини.

 

След такова "целувам те"
аз потеглям,
направо излитам по пистата 
към небето
и започвам 
да те намесвам
на удобни възглавници
в бъдещите ми спомени.

 

След такова "Целувам те"
има риск да ти спретна 
такова подгонване,
и такова преследване,
че за миг да обърна 
във бяг
всяка похот
и всеки копнеж,
а накрая
пак ще остана самотна.

 

Моля те,
забрави тези думи "Целувам те"
доживотно!

 

 

Публикувано във:

в. Уикенд 1-7.V 2010 бр. 18 (338) година VІІІ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки сам решава какво да напише... Дали ще те целуне, дали ще се сбогува. А ти прави това, което искаш.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...