Jun 28, 2008, 7:14 AM

За един приятел

  Poetry
724 0 2
 

 

За един приятел

 

Казваха ми, че си ужасен,

но ти си човек прекрасен.

От малко време те познавам,

но не съжалявам.

И ти като мен маска носиш,

и за малко подкрепа просиш.

Доверието ми бързо спечели,

в мое лице приятел намери.

Съдбите ни си приличат,

макар самите те да отричат.

Зад маската ти аз надзърнах,

ръце прострях и те прегърнах.

Изслушваш ме и ти благодаря,

може би вярата в доброто ще възродя.

Ръката си ти подавам

и зад теб заставам.

Какво направи не разбрах,

но много бързо осъзнах,

че доверие мога да ти имам

и думите ти на сериозно взимам.

Може би старото ми аз се връща,

от миналото славно се завръща.

Благодарение на теб това става

и неочаквана е неговата поява.

Искам да ти кажа едно само...

БЛАГОДАРЯ ТИ

                   за приятелското рамо!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...