Вангел (Серафим) Вангел (Серафим)
69
Feb 14, 2008, 4:00 PM

За една отминала любов

  Poetry » Love
985 0 1
Косите ти като вълни отмиваха моите сълзи.
Сълза след сълза,
ти съблече моята душа,
откри всяко зрънце,
хвърляше  с усмивка
в пепелта искра!
И твоето Сърце
бушуваше в мен,
и тез водни стихии
блъскаха по мокрия бряг
на една самотна душа,
оставяха прекрасни морски звезди,
пръскаха сълзи, палеха залеза със своите искри...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0