За едното нищо

Poetry » Philosophical

1.1K 0 1

За едното нищо

Колко много искам да обичам всичките хора!

Без изключение на нито един.

Да мога да ги гушна, и прегърна, и да ги утеша

- ей тъй, по човешки...

Но невъзможно е всичкото това мечтание,

чедата Аврамови не приемат даже да им се каже:

- Обичам те! Просто ей така!

За едното кръгло нищо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Да обичаш всички не е добрина, Есфир, а примирение със злото...
Поздрав за откровението!

2012-09-16T18:58:26+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0