Знам, че не искам, но те нося
като късче цветно стъкло,
неусетно порязваш вените,
аз се правя, че ми е все едно.


Не придирям. Не охкам дори.
Зная – грозните патета
имат свои празни мечти,
разпилява ги вятърът.


Нямат смелост да искат,
пазят болките скришно,
всяка милост, проявена към тях,
е тежък товар унизителен.


И вървят по пътища криви,
и ги блъска неизбежен студът,
и се чувстват неприемливи,
колко навъсен си виждат света.