popolo (Илиян) popolo (Илиян)
12 214
Dec 13, 2006, 12:55 AM

За хората и гълъбите

  Poetry
725 0 6
Любовно електричество разтърсва
слетите ни тела.
Прекосявам с пръсти лицето ти
и се спирам на миглите -
като разпръснати стъкълца
те блестят и ме пробождат.
Нощният вятър
ревниво се промъква между нас,
за да грабне мислите ни
и да ги раздаде на птиците.

Утре два влюбени гълъба
ще кацнат на нашия прозорец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0