За капките дъжд
За капките дъжд
Край мене падащите капки от небето
се удрят във листата и шумят...
И с песента си ми зарадваха сърцето.
Камбанките им вътре в мен званят.
Сред лятото съм седнал сега, да ги слушам...
И в мен се пълни сякаш Празнина.
Като в Пустинята, от Жега и от Суша,
поемам влагата и се теша!
Очаквам горе да се скъса небосводът...
Живителни светкавици да загърмят.
Да си поеме дъх от лятото народът,
дъгите цветни да ни украсят!
Аз този полъх със душата си приемам
и този летен дъжд ме весели.
И ромона, и тишината му поемам,
той като дух във мене се всели!
И както само в приказките детски става,
край мен Вселената се възроди.
Това е хубавото, гдето заслужавам,
и този спомен в мене ще стои!
© Христо Славов All rights reserved.
