Вие се пътечка китна,
сред приведени върби,
следвам стъпките ти пресни,
скоро минала си ти.
Знам, че чакаш обич млада,
на поляната сама,
бързам, нося ти наслада,
ех това е любовта.
Трепка сладък страх в сърцето,
с нежни търсещи очи,
ти даряваш ме с целувка,
кръв ми кипва във уши.
© Ивета All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
