За моето лято (интимно)
Как само ме прегръщаш!
Като подарък от твоето детство,
като клонче, като птица.
Като едно единствено наследство
сред тези камъни и жици.
Как само ме прегръщаш!
А с пожълтелите тревички
играеше по нашите лица.
Обичахме те, обичахме те всички
и отново ставахме деца.
Засвириха щурци във твойта пазва,
събудили се някак изведнъж.
И в тревите ниски заприказва
нощта за нещо с полегналия дъжд.
Наведоха се старите върхари
и повдигнаха високо чаши.
С винòто, което щеше да ни пари,
за да бъде тази нощ и наша.
Изглежда всичко беше преживяно
на някоя замръзнала планета.
За дълбоки бръчки беше рано
а младостта изтекла е и ето:
останаха изсъхнали боички
върху нас и там където,
само в клончето огънато от птички
ти намираш свойто детство сред полето.
© Христов All rights reserved.
