За овните, чакалите и другите
Със шумни дебати и приказки празни
в кошарата стара безплодни овни`
достигаха вяло до изводи странни –
парцали съшили със бели конци.
Отвънка зловещо пак вият чакали,
вещаещи ужас от дебнещо зло,
озъбени страшно протягат муцуни
в неясна закана за кръв и месо.
А стадото гладно, безправно и жадно
се гърчи, трепери и рони сълзù
и скупчено нейде, пробляло е жално
в проклятие вечно на гнет и лъжи.
В кошарата родна коват се закони,
де - агнето цяло и сит е вълкът.
Пирон до пирона, безбройни пирони
нахалост се хвърлят – нахалост коват.
Пак гарван на гарван окото не вади,
засмукали жадно, пак пият кръвта
прикритите смоци, юнаци с калпаци –
на стадото наше труда и потта...
© Христо Оджаков All rights reserved.
