Поезията не е само думи
и емоция, от нищото дошла!
Тя трябва да е стреляна с куршуми
и кастрена на живо, със тесла...
Със модите ви аз не съм съгласен,
че патосът е вече демоде!
Че този кален свят не е прекрасен,
макар че често с тръни ни боде!
Глаголите натруфени не струват,
когато няма да ги разберат...
В живота хората най-често псуват
и с лакти си проправят своя път!...
Ний никога не ходим по килими...
При нас не е безкрайна Пролетта...
Едва устискваме, след лоши Зими.
И плащаме за туй, че сме в света...
А чувствата ни често ни изгарят,
затуй и стиховете ни пламтят!
Те ехо са! И този свят повтарят!...
Затуй те трябва силно да кънтят!
© Христо Славов All rights reserved.