За първи път слънцето изгрява,
а аз с очите буря виждам.
За първи път не те забравям.
За първи път зеленото не свети,
а клепачите прозоречно поглеждат.
За първи път нещичко отнето е.
За първи път разделям се на две,
а вярата е като болест мъчна.
За първи път допускам "да" и "не".
За първи път съм аз красива
насаме с магичната луна.
За първи път не се закривам.
За първи път тук осъзнавам,
че по-щастлива съм от теб.
За първи път май те познавам.
© Лилиан All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
