Jun 25, 2007, 1:45 PM

За сбогом!

  Poetry
1.2K 0 2
За сбогом!

Р
азбирам те, че трябва да си идеш,
Ала сълзи изгарят ми лицето.
Да имах сили да извикам, че
От болка свива се сърцето.
Сега, когато си отиваш
Така безсилна ще стоя
И само твоята прегръдка
Навярно ще ми върне радостта!

(посветено на него)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела В All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...